Какво точно прави дискретният режим
Заплахата не е рекламна агенция. Заплахата е брат, който вдига телефона. Затова сайтът не записва нищо на устройството ти, докато сам не му разрешиш — и затова тук няма лента за съгласие.
Повечето сайтове мислят за поверителността като за въпрос кой събира данни за теб. Тук въпросът е друг и е по-близо.
Заплахата не е рекламна агенция в друга държава. Заплахата е брат, който вдига телефона ти, докато си в банята. Партньор, който знае кода. Родител, който „само искал да провери нещо“. Срещу този човек localStorage и кеш, пълен със страници с имена като /hiv, не са дребен технически детайл — те са доказателството.
Затова по подразбиране не се записва нищо
Дискретният режим е включен, докато не го изключиш ти. Докато е включен, всичко, което сайтът иска да запомни — бележката, която пишеш, дали си избрал тъмен режим — живее в паметта на самия раздел и умира, когато го затвориш. Не докосва диска.
Изключването е едно натискане и записва един-единствен флаг. Този флаг е единственото нещо, което може да се запише първо; всичко останало се записва, защото той вече е там.
Тогава се отварят три неща:
- Бележките в кутията за благодарности те чакат следващия път.
- Сайтът помни дали си избрал тъмен, или светъл режим.
- Спешните страници се отварят и без интернет.
Обратното включване изтрива устройството, но не и раздела: каквото е на екрана, си остава до затварянето. Това е нарочно. Някой, който посяга към този ключ, защото се е отворила врата, не бива да загуби и това, което току-що е написал.
Затова тук няма лента за съгласие
Не защото сме намерили вратичка в закона. А защото няма на какво да се съгласяваш: докато не пипнеш ключа, не се записва нищо. Няма бисквитки. Няма профил. Няма и трета страна, която да поиска съгласие — политиката за сигурност на самия сайт забранява на браузъра да прави заявка към чужд адрес, дори ако някой утре добави код, който опитва.
Търсачката работи по същия начин. Указателят е един статичен файл, който се сваля веднъж; каквото напишеш в кутията, не отива никъде, не влиза в адреса на страницата и не остава в историята на браузъра. Затварянето на търсенето изчиства полето — за да не види следващият човек, който отвори този лаптоп, какво е търсил предишният.
И една честна граница
Бързият изход сменя страницата и изчиства историята на този раздел. Не може да изтрие цялата история на браузъра — нищо, което работи вътре в страница, не може. Пише го и на страницата за поверителност, вместо да се прави, че може.
По-добре да знаеш точно докъде стига, отколкото да разчиташ на нещо, което не съществува.